Изгубена

Виждам лицето й в сънищата си

като звезда светеща отвън страшното море.

Все още си спомням онзи миг,

преди толкова години, когато бяхме само аз и ти.

Сега се събуждам потна посред нощ,

осъзнавайки, че дълбоките ми рани не оздравяват.

Всичко, която имах, е загубено.

Понякога дори се чудя дали съм тук въобще.

Небето става по-тъмно и по-тъмно

Бездушни гласове шептят името й.

Краят на играта живот приближава!

Така и не мога да забравя последните ти думи,

молещи ме да не плача повече за теб.

Но е толкова трудно да спазя това обещание.

Изгубена в безкрайни нощи,

отведи ме там, където отново ще те зърна.

Няма значение дали е само за миг,

просто искам да знам, че си тук до мен.

Кога някога ще да бъда свободен?

Една нощ сънува, изглеждаше ми като реалност.

Толкова ясно... паднал ангел застанал пред мен,

казва ми какво трябва да сторя.

Прекалено дълго време чаках...

Искам всичко да свърши, докато

накрая душата ми не полети с вятъра.