22 июн. 2007 г., 18:39

Изгубена

613 0 0
 

Изгубена

Виждам лицето й в сънищата си

като звезда светеща отвън страшното море.

Все още си спомням онзи миг,

преди толкова години, когато бяхме само аз и ти.

Сега се събуждам потна посред нощ,

осъзнавайки, че дълбоките ми рани не оздравяват.

Всичко, която имах, е загубено.

Понякога дори се чудя дали съм тук въобще.

Небето става по-тъмно и по-тъмно

Бездушни гласове шептят името й.

Краят на играта живот приближава!

Така и не мога да забравя последните ти думи,

молещи ме да не плача повече за теб.

Но е толкова трудно да спазя това обещание.

Изгубена в безкрайни нощи,

отведи ме там, където отново ще те зърна.

Няма значение дали е само за миг,

просто искам да знам, че си тук до мен.

Кога някога ще да бъда свободен?

Една нощ сънува, изглеждаше ми като реалност.

Толкова ясно... паднал ангел застанал пред мен,

казва ми какво трябва да сторя.

Прекалено дълго време чаках...

Искам всичко да свърши, докато

накрая душата ми не полети с вятъра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...