5.04.2005 г., 23:38

Изгубена...

1.1K 0 0
Защо избягах?
Защо изгубих себе си?
Тогава те обичах,
а сега ми трябва
прошката ти.......
Любовта за мен
е всичко!
Крадецо на любов,
чуй моя зов!
Вземи ме, люби ме,
повтаряй само мойто име!
Искам те, ако искаш
убий ме!
Душата ми, душата
шепне само име и
те моли да те има
завинаги!
Като шепа прах
не разпилявай любовта ми!
Моля те, пази я!
Запомни я!
Обичах те, обичам те
и сега, прости ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...