Apr 5, 2005, 11:38 PM

Изгубена...

Poetry

1.1K 0 0

Защо избягах?
Защо изгубих себе си?
Тогава те обичах,
а сега ми трябва
прошката ти.......
Любовта за мен
е всичко!
Крадецо на любов,
чуй моя зов!
Вземи ме, люби ме,
повтаряй само мойто име!
Искам те, ако искаш
убий ме!
Душата ми, душата
шепне само име и
те моли да те има
завинаги!
Като шепа прах
не разпилявай любовта ми!
Моля те, пази я!
Запомни я!
Обичах те, обичам те
и сега, прости ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0