6.12.2009 г., 19:14 ч.

Изгубена 

  Поезия
439 0 0

Ти имаш себе си за тъй загадъчна!

Загадъчна ли?! Не! Не мисля туй и аз!

Аз зная, зная - пак се правиш на порядъчна

и пренебрегваш ме тогаз...

 

За мене вече ти не ще изгрееш!

Симпатията ти към мене избледня!

И зная, зная, ти нивга няма да запееш

любовната ни песен през деня...

 

Нощта ще бъде твоята настойница

и в нея пак ще се укриеш ти!

Душата ти - всемирната покойница,

за мен заета е - не ще ме приюти!

 

Макар аз все тъй силно да те искам,

ти мен не ще ме пожелаеш веч...

© Славейко Славейков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??