Dec 6, 2009, 7:14 PM

Изгубена

  Poetry
536 0 0

Ти имаш себе си за тъй загадъчна!

Загадъчна ли?! Не! Не мисля туй и аз!

Аз зная, зная - пак се правиш на порядъчна

и пренебрегваш ме тогаз...

 

За мене вече ти не ще изгрееш!

Симпатията ти към мене избледня!

И зная, зная, ти нивга няма да запееш

любовната ни песен през деня...

 

Нощта ще бъде твоята настойница

и в нея пак ще се укриеш ти!

Душата ти - всемирната покойница,

за мен заета е - не ще ме приюти!

 

Макар аз все тъй силно да те искам,

ти мен не ще ме пожелаеш веч...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славейко Славейков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...