Dec 6, 2009, 7:14 PM

Изгубена

  Poetry
535 0 0

Ти имаш себе си за тъй загадъчна!

Загадъчна ли?! Не! Не мисля туй и аз!

Аз зная, зная - пак се правиш на порядъчна

и пренебрегваш ме тогаз...

 

За мене вече ти не ще изгрееш!

Симпатията ти към мене избледня!

И зная, зная, ти нивга няма да запееш

любовната ни песен през деня...

 

Нощта ще бъде твоята настойница

и в нея пак ще се укриеш ти!

Душата ти - всемирната покойница,

за мен заета е - не ще ме приюти!

 

Макар аз все тъй силно да те искам,

ти мен не ще ме пожелаеш веч...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славейко Славейков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...