Ти имаш себе си за тъй загадъчна!
Загадъчна ли?! Не! Не мисля туй и аз!
Аз зная, зная - пак се правиш на порядъчна
и пренебрегваш ме тогаз...
За мене вече ти не ще изгрееш!
Симпатията ти към мене избледня!
И зная, зная, ти нивга няма да запееш
любовната ни песен през деня...
Нощта ще бъде твоята настойница
и в нея пак ще се укриеш ти!
Душата ти - всемирната покойница,
за мен заета е - не ще ме приюти!
Макар аз все тъй силно да те искам,
ти мен не ще ме пожелаеш веч...
© Славейко Славейков All rights reserved.