8.11.2005 г., 20:26 ч.

Изгубена 

  Поезия
663 0 0
     
     Тънка завеса е времето,
         на моите мисли,
     на моите сънища
        утрото.
   А утре е нейде далече,
   а утрото няма го вече.
     Как се изгубих
                    незная,
  път как да намеря
         в безкрая
       на мисли
               на сънища
  изгубени стенат
   моите пътища.
  

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??