21.10.2015 г., 21:56

Изгубена

965 0 2

 

Изгубена

 

Простих ти - нали на това ни учат,
да бъдеме добри и да простим,
но на мен не мога да простя си,
а днес и двамата ще си платим.

 

Зарязах аз мечтите си по пътя,
с тебе продължих напред,
но товарът страшно ми тежеше,
а хоризонтът става все по-блед...

 

И днес реших - край пътя ще поседна,
на отдих малък ще се отдада,
със спомените огън ще запаля,
да стопля грешна и изгубена душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...