deniz (Дениз)
11 1
21.12.2008 г., 9:23 ч.

Изгубена Душа 

  Поезия » Друга
612 0 6
Как искам да се скрия от живота,
спокойна нощем да заспя,
сънят като любовник нежен
да стопли моята Душа...

Обръщам гръб, през сълзи бягам,
в очите капки от дъжда.
В коя посока да избягам
и кой е пътят ми в света?

Студът ме пари безпощаден,
страхът сковава ми кръвта.
Как искам тук сега да падна
и да се свия във калта.

Това е мойта орисия,
загубена да търся радостта,
намеря ли я, да се крия
във дебрите на свойта Самота.

И утрото да носи само ужас
от предстоящия ми миг...
кръвта във мен застива бавно
не се раздвижва и от вик.

Сълзите падат кат олово
и от солта във раните боли,
не мога повече да страдам...
сънувам мъртвите мечти.

И болката в съня прониква,
убива всяка красота.
И в този ден не ще достигна
изгубената си Душа.

© Дениз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??