Изгубена Душа
Как искам да се скрия от живота,
спокойна нощем да заспя,
сънят като любовник нежен
да стопли моята Душа...
Обръщам гръб, през сълзи бягам,
в очите капки от дъжда.
В коя посока да избягам
и кой е пътят ми в света?
Студът ме пари безпощаден,
страхът сковава ми кръвта.
Как искам тук сега да падна
и да се свия във калта.
Това е мойта орисия,
загубена да търся радостта,
намеря ли я, да се крия
във дебрите на свойта Самота.
И утрото да носи само ужас
от предстоящия ми миг...
кръвта във мен застива бавно
не се раздвижва и от вик.
Сълзите падат кат олово
и от солта във раните боли,
не мога повече да страдам...
сънувам мъртвите мечти.
И болката в съня прониква,
убива всяка красота.
И в този ден не ще достигна
изгубената си Душа.
спокойна нощем да заспя,
сънят като любовник нежен
да стопли моята Душа...
Обръщам гръб, през сълзи бягам,
в очите капки от дъжда.
В коя посока да избягам
и кой е пътят ми в света?
Студът ме пари безпощаден,
страхът сковава ми кръвта.
Как искам тук сега да падна
и да се свия във калта.
Това е мойта орисия,
загубена да търся радостта,
намеря ли я, да се крия
във дебрите на свойта Самота.
И утрото да носи само ужас
от предстоящия ми миг...
кръвта във мен застива бавно
не се раздвижва и от вик.
Сълзите падат кат олово
и от солта във раните боли,
не мога повече да страдам...
сънувам мъртвите мечти.
И болката в съня прониква,
убива всяка красота.
И в този ден не ще достигна
изгубената си Душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дениз Всички права запазени
