3.10.2012 г., 14:57

Изгубена любов

628 0 0

Когато ти заговориш,
аз чувствам във мене тъга,
защото не мога да ти кажа
какво изпитвам към теб сега.

И ако някога ти разбереш,
ще бъде тъпо, нали,
да виждаш как чужди събличаш,
а аз проливам сълзи.

Ще дойдеш със сковано сърце,
наранено от хилядите.
Ще молиш за прошка, нали,
пресъхналите ми очи.

Ще протягаш към мене ръка,
а аз ще ти казвам:
"Скъпи, ти ужасно закъсня!" 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Мънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...