3.10.2012 г., 14:57

Изгубена любов

626 0 0

Когато ти заговориш,
аз чувствам във мене тъга,
защото не мога да ти кажа
какво изпитвам към теб сега.

И ако някога ти разбереш,
ще бъде тъпо, нали,
да виждаш как чужди събличаш,
а аз проливам сълзи.

Ще дойдеш със сковано сърце,
наранено от хилядите.
Ще молиш за прошка, нали,
пресъхналите ми очи.

Ще протягаш към мене ръка,
а аз ще ти казвам:
"Скъпи, ти ужасно закъсня!" 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Мънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...