Когато ти заговориш,
аз чувствам във мене тъга,
защото не мога да ти кажа
какво изпитвам към теб сега.
И ако някога ти разбереш,
ще бъде тъпо, нали,
да виждаш как чужди събличаш,
а аз проливам сълзи.
Ще дойдеш със сковано сърце,
наранено от хилядите.
Ще молиш за прошка, нали,
пресъхналите ми очи.
Ще протягаш към мене ръка,
а аз ще ти казвам:
"Скъпи, ти ужасно закъсня!"
© Радост Мънева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
