Когато ти заговориш,
аз чувствам във мене тъга,
защото не мога да ти кажа
какво изпитвам към теб сега.
И ако някога ти разбереш,
ще бъде тъпо, нали,
да виждаш как чужди събличаш,
а аз проливам сълзи.
Ще дойдеш със сковано сърце,
наранено от хилядите.
Ще молиш за прошка, нали,
пресъхналите ми очи.
Ще протягаш към мене ръка,
а аз ще ти казвам:
"Скъпи, ти ужасно закъсня!"
© Радост Мънева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
