carlitosss27 (Стефан Петков)
8 5
17.09.2010 г., 23:39 ч.

Изгубена младост 

  Поезия
1149 0 2

Вълна се разбива в моята младост
и с пръски студени докосва плътта.
Вървя по ръба и не искам да зная
защо покрай мене върти се света.

Изгубих ли всичко? От себе си дадох ли?
Едва ли... не знам... май по-скоро съм взел!
От всички онези хора запазих ли
по нещичко скъпо за себе си в плен?

Едва ли и щом на ръба се намирам
и гледам надолу към мрака под мен.
И път щом не виждам, щом нямам и минало...
и щом съм на двайсет, а тъй уморен.

Вълна се разбива, а моята младост
опорочена си тръгва с тъга.
Довиждане! Сбогом! Без друго безрадостна
долу ме чака мойта съдба!

df5182d6-bf8a-4e80-b5e3-2df22e10d692
1.03.01

© Стефан Петков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??