Изгубена младост

Sep 17, 2010, 11:39 PM

Poetry

1139 0 2

Вълна се разбива в моята младост
и с пръски студени докосва плътта.
Вървя по ръба и не искам да зная
защо покрай мене върти се света.

Изгубих ли всичко? От себе си дадох ли?
Едва ли... не знам... май по-скоро съм взел!
От всички онези хора запазих ли
по нещичко скъпо за себе си в плен?

Едва ли и щом на ръба се намирам
и гледам надолу към мрака под мен.
И път щом не виждам, щом нямам и минало...
и щом съм на двайсет, а тъй уморен.

Вълна се разбива, а моята младост
опорочена си тръгва с тъга.
Довиждане! Сбогом! Без друго безрадостна
долу ме чака мойта съдба!

df5182d6-bf8a-4e80-b5e3-2df22e10d692

1.03.01

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

demetra_92 (Деметра)

2011-01-02T19:32:45+02:00

Силно въздействащи стихове! Имаш талант, моля те, не спирай да пишеш
jinjifilota (ЕЛЕНА ГОГОВА)

2010-09-18T09:28:10+03:00

Много ми хареса, хубав стих,си написал.