Изгубени в „Прехода”
Слуга на уродливо време;
Пленен от груба, зла повеля,
Брата си, Умът затрива...
Скръбна участ, тежко бреме -
греха на Каин да споделя.
Избрал е чашата горчива
пред страха си слепоочен,
непрестанен, инстинктивен;
Страх - Обратна перспектива -
пръст в Насъщния насочил.
Хлад в главата.
Жар в гърдите.
Ум диктува. Свръхпрактичен.
Съска тетива безстрастна,
бръмват мисли в лед обшити;
черни, ненаситни птици
вият въртележка бясна,
сетне с кикот еретичен,
впили клюнове сърдити,
ръфат пламък стоезичен.
Горестно сърцето тръпне
под порой прострели ледни...
В още топлото огнище,
вихри – призраци безплътни,
ровят за искри... последни.
Тишината, мракът, гузно лягат;
С колко смърти заплатени!
Чувствата, с мъждеещ вопъл
губят цвят и се разлагат,
безвъзвратно похабени;
Номерирани, подвластни,
на конвейер сив сглобени,
ще възкръснат пак. Напразно!
Лъжефеникси злощастни,
в земни страсти преродени.
Нечий хленч протяга шепа.
Нима ридае там палачът?
Неуместна безутешност.
Пред могилата нелепа,
що ли пък сълзите значат?!
15.06.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Нешев Всички права запазени
