Изгубени в „Прехода”
Слуга на уродливо време;
Пленен от груба, зла повеля,
Брата си, Умът затрива...
Скръбна участ, тежко бреме -
греха на Каин да споделя.
Избрал е чашата горчива
пред страха си слепоочен,
непрестанен, инстинктивен;
Страх - Обратна перспектива -
пръст в Насъщния насочил.
Хлад в главата.
Жар в гърдите.
Ум диктува. Свръхпрактичен.
Съска тетива безстрастна,
бръмват мисли в лед обшити;
черни, ненаситни птици
вият въртележка бясна,
сетне с кикот еретичен,
впили клюнове сърдити,
ръфат пламък стоезичен.
Горестно сърцето тръпне
под порой прострели ледни...
В още топлото огнище,
вихри – призраци безплътни,
ровят за искри... последни.
Тишината, мракът, гузно лягат;
С колко смърти заплатени!
Чувствата, с мъждеещ вопъл
губят цвят и се разлагат,
безвъзвратно похабени;
Номерирани, подвластни,
на конвейер сив сглобени,
ще възкръснат пак. Напразно!
Лъжефеникси злощастни,
в земни страсти преродени.
Нечий хленч протяга шепа.
Нима ридае там палачът?
Неуместна безутешност.
Пред могилата нелепа,
що ли пък сълзите значат?!
15.06.2014
© Людмил Нешев All rights reserved.
