24.11.2012 г., 18:43 ч.

Изгубено 

  Поезия
1088 0 14

Започнала съм бързо да разлюбвам

и все по-трудно грешки да прощавам,

ума си все по-рядко да загубвам,

от себе си по-мъничко да давам.

Затварям във сърцето си вселени

и дните отминават все по-тихо...

И питам се - остана ли за мене

измама, със която да не свикнах.

И губя се - в калта по тротоарите,

в лъжите, на които се наслушах...

Блокирах на червено-светофарно,

а огънят ми стана просто... пушек.

А искам да крещя и да съм луда

и искам да живея и да дишам.

И искам да целувам до полуда.

И искам просто някой да обичам.

 

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??