Nov 24, 2012, 6:43 PM

Изгубено 

  Poetry
1181 0 14

Започнала съм бързо да разлюбвам

и все по-трудно грешки да прощавам,

ума си все по-рядко да загубвам,

от себе си по-мъничко да давам.

Затварям във сърцето си вселени

и дните отминават все по-тихо...

И питам се - остана ли за мене

измама, със която да не свикнах.

И губя се - в калта по тротоарите,

в лъжите, на които се наслушах...

Блокирах на червено-светофарно,

а огънят ми стана просто... пушек.

А искам да крещя и да съм луда

и искам да живея и да дишам.

И искам да целувам до полуда.

И искам просто някой да обичам.

 

© Мариета Караджова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??