Изгубено
Започнала съм бързо да разлюбвам
и все по-трудно грешки да прощавам,
ума си все по-рядко да загубвам,
от себе си по-мъничко да давам.
Затварям във сърцето си вселени
и дните отминават все по-тихо...
И питам се - остана ли за мене
измама, със която да не свикнах.
И губя се - в калта по тротоарите,
в лъжите, на които се наслушах...
Блокирах на червено-светофарно,
а огънят ми стана просто... пушек.
А искам да крещя и да съм луда
и искам да живея и да дишам.
И искам да целувам до полуда.
И искам просто някой да обичам.
© Мариета Караджова All rights reserved.
Поздрав!!!
