20.12.2017 г., 1:58

Изгубено

805 0 1

Виждам те.
Погледът ти все още ми изглежда студен,
сърцето ти е в пълна гримаса.
Очите ти още ли търсят мен? 

Потънал в чашата, наливаш и втора,
а аз седя и се усмихвам на тая суетня.
Зад маската ти, се питам 
дали има умора
от фалшиви игри и лицемерни слова?

Дали си злодей или просто глупак?
Да си умник, не ми се вярва.
Толкова мисли под един калпак,
че струя кипнала скоро ще те опари.

Маската не ти ли тежи?
Изричаш ли вече истини?
Един път поне застани 
и кажи една дума истинска.

Предизвикваш ме! Дори само, когато мълчиш.
А снегът скоро ще си отиде.
Утре пак ще е май и цветя ще цъфтят.
Какъв ли тогава ще бъдеш? 

ГЕРГАНА ОСКАР


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Чолакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...