Опитах да напиша песен...
за теб.
Звучи красиво,
но в мелодията изгубих се...
И се питам ще намеря ли правилния тон?
Как да пооправя душата си,
та да остане без петънце като необятната нощ.
А сега ще ти напиша стих,
в който казвам колко съжалявам...
Понякога денят изглежда сив и тъжен,
но никога не се съмнявам,
че някой ден отново ще бъде ноември.
Тогава бях ли чиста в очите ти?
Направи ми нови очертания,
а после изтрий ме,
без да виждаш сълзите ми.
Днес аз съм просто книга...
за теб.
Изглеждам красиво,
но в римата изгубих се...
© Стеси Всички права запазени