Изгубване
И да ме съдиш, човеко - такава съм!
Бесни ветрища в мен се преплитат -
зиме ти рошат бездънните сънища,
лете подире им лудо ме скиташ.
Грешно е, казват. Броят ми годините.
"Възраст за плетки" - негласно изричат.
Кипвам мехурчено в смях, като вино,
влюбена просто в самото обичане.
Не ме проклинай, такава съм - вече проклета.
Пристан е всяка любов. И изгубване.
Спират се, вслушани в мен часовете.
После хукват нанякъде влюбени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
