hristam (Христина Мачикян)
531 928
25.09.2014 г., 12:52 ч.

Изгубване 

  Поезия » Любовна
695 1 4

И да ме съдиш, човеко - такава съм!
Бесни ветрища в мен се преплитат -
зиме ти рошат бездънните сънища,
лете подире им лудо ме скиташ.

Грешно е, казват. Броят ми годините.
"Възраст за плетки" - негласно изричат.
Кипвам мехурчено в смях, като вино,
влюбена просто в самото обичане.

Не ме проклинай, такава съм - вече проклета.
Пристан е всяка любов. И изгубване.
Спират се, вслушани в мен часовете.
После хукват нанякъде влюбени.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, заредихте денят ми толкова позитивно, че преливам от хубави емоции! Които от сърце желая и на вас!
  • Стиха е блясък
    люшнал страстния блян
    на капка в кладеенец сладък
    на жажда и грях.
    ПОЗДРАВ!див свят
  • "Грешно е, казват. Броят ми годините.
    "Възраст за плетки" - негласно изричат.
    Кипвам мехурчено в смях, като вино,
    влюбена просто в самото обичане."
    Най святото човешко чувство е любовта,защото и Бог е любов.С любовта
    се раждаме и живеем заради самото обичане.
    Много добре си го разбрала и пресъздала в темпераментната си творба!Хареса ми! Хубав ден! Оценям те най-високо!
  • "Възраст за плетки"!?!? Е, такова чудо няма!
Предложения
: ??:??