Стихотворение, провокирано след поредния акт на насилие над жена, този път над актрисата Диана Димитрова.
Да се счупят ръцете на този, който грубо докосне жена!
Щом решил е шамар да наложи, да се готви за горна земя!
Да се хвърли в затвора глупакът! Там да гние до сетния дъх!
Няма смисъл жените да чакат! От смъртта ли ще вдигаме връх?
Доживотна присъда жадувам – без замяна! – за всеки слабак,
а и смъртна добре ми се струва! Не издувай очите си пак!
За морала дори не започвай! Пред морала сега ще мълчим!
Той е нашата счупена почва! Виж лицето, изпълнено с грим!
Виж сълзите на фината дама и вкуси за секунда страха!
Ще настъпи желана промяна, щом жените изправят глава!
Не мълчете пред нечия лудост и строшете проклета вина!
Не пристига желаното чудо, ако ние не вдигнем ръка!
Ако искаш, наричай ме куку! Ще забравя срама си сега!
Ще надяна добрата базука и ще стрелям директно в нощта!
Не понасяй обидите, мила, и вовеки в душата си знай –
ако ние не смажем бацила, ще вирее бацилът безкрай!
© Димитър Драганов Всички права запазени