Блокираха по старите ѝ вени,
сълзите със система присъдени,
на клапата отляво, там където
някога ѝ биеше сърцето.
Ритъмът изгуби. И без вяра,
красавицата се превърна в звяра.
Сърце тя няма. Нищо не усеща.
Ще умре с последната им среща.
Сила няма. Смисъл не намира,
сърцето нова кръв да циркулира.
Нужна е любов... Червена роза...
окапващ лист – фатална диагноза.
Звярът, в женски дрехи е облечен.
Без обич той на гибел е обречен.
Сърце самотно, краят си избира.
С любов то бие, няма ли я – спира.
© Мария Божкова Всички права запазени