Jan 13, 2018, 9:07 PM

Изход

  Poetry
622 2 5

Блокираха по старите ѝ вени, 

сълзите със система присъдени,

на клапата отляво, там където 

някога ѝ биеше сърцето. 

 

Ритъмът изгуби. И без вяра, 

красавицата се превърна в звяра. 

Сърце тя няма. Нищо не усеща.

Ще умре с последната им среща. 

 

Сила няма. Смисъл не намира, 

сърцето нова кръв да циркулира. 

Нужна е любов... Червена роза... 

окапващ лист – фатална диагноза.

 

Звярът, в женски дрехи е облечен. 

Без обич той на гибел е обречен. 

Сърце самотно, краят си избира. 

С любов то бие, няма ли я – спира. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

МаЖор 

13.01.2018 год.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...