22.07.2007 г., 17:28

Изход

842 0 3
    Началото започва да боли, боли те теб,
мен, него и въпреки това се усмихни.
    Огледай се във огледалото, това си ти
– човекът хикс и все пак се усмихни,
пък може и болката да отшуми.
    Тя търси изход, пусни я и може би това ще те спаси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Гьопсалиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е един от първите ми стихове, когато го написах бях на 16 години, сега съм един щастлив човек!!! Благодаря ви за коментарите.
  • И на мен ми допада писането ти...но знай,че болката понякога късно,но винаги отминава и идва време за нови усмивки!Малко оптимизъм?
  • Усмихвай се,нищо че боли,
    след време болката ще отшуми!
    Пусни я ти,спаси се ти,
    и щастието твое прегърни!
    Извинявай,стана спонтанно!
    Харесва ми как пишеш!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...