Jul 22, 2007, 5:28 PM

Изход

  Poetry
843 0 3
    Началото започва да боли, боли те теб,
мен, него и въпреки това се усмихни.
    Огледай се във огледалото, това си ти
– човекът хикс и все пак се усмихни,
пък може и болката да отшуми.
    Тя търси изход, пусни я и може би това ще те спаси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Гьопсалиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е един от първите ми стихове, когато го написах бях на 16 години, сега съм един щастлив човек!!! Благодаря ви за коментарите.
  • И на мен ми допада писането ти...но знай,че болката понякога късно,но винаги отминава и идва време за нови усмивки!Малко оптимизъм?
  • Усмихвай се,нищо че боли,
    след време болката ще отшуми!
    Пусни я ти,спаси се ти,
    и щастието твое прегърни!
    Извинявай,стана спонтанно!
    Харесва ми как пишеш!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...