Изход
Умират мигновенията.
Други ще ги заменят.
Нека си текат! Не могат
болката ми да смекчат.
Отвъд стените сетих те
- дъх на орхидеи и сълзи.
Тъй оковите пречупих,
тъй стените разруших.
Но винаги ще помня -
все още белези личат.
От ръцете ми до днес
безжизнено веригите висят.
Звуците и светлината
сетих на бленувания ден.
Какво ли друго? Вдишвам
свободата... и си с мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
