BuRn_AliVe (Александър)
193 1557
17.04.2010 г., 16:35 ч.

Изход 

  Поезия » Друга
613 0 11

Умират мигновенията.

Други ще ги заменят.

Нека си текат! Не могат

болката ми да смекчат.

 

Отвъд стените сетих те

- дъх на орхидеи и сълзи.

Тъй оковите пречупих,

тъй стените разруших.

 

Но винаги ще помня -

все още белези личат.

От ръцете ми до днес

безжизнено веригите висят.

 

Звуците и светлината

сетих на бленувания ден.

Какво ли друго? Вдишвам

свободата... и си с мен.

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??