На сцената сме пак двамата.
Аз и ти - вечните илюзионисти.
И пак сме с надеждата, че нещо между нас
този път ще се получи.
... Завесата се вдига - усмихнати сме до уши.
И започва за нас трагедията, за нашите актьори - душите ни.
А хората така са увлечени от нашата трагична история,
в бездушни дрехи облечени, се радват на тази теория.
Но ние добре я предаваме - теорията за любовта.
С вечното отрицание заблуждаваме покрай нас света.
Аз отричам, че съм влюбена в тебе,
ти отричаш, че си влюбен в мен. ...