Изкрещени молитви
Изкрещени молитви
Оглуша тишината
с онемелите думи.
Изкрещявах наум
любовта си.
С дъх ме простреля
вятър безумен.
Разпилях се.
Отрони въздишка
душата ми.
Завалях теменужено.
Цветна сълза.
Приютих се
в очите ти - сините.
Ще угасна след миг -
във тъга,
недолюбена...
като слънце,
посрещащо зимата.
И слепеят надежди.
Изкълваха ги враните.
Как да вярвам
в поличби
за щастие?
Изковах от сълзите си
бели олтари.
И се моля да дойдеш -
като сетно причастие.
21.04.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
