Слънчице, пак с теб ще си полафя. 

Може даже да ти се оплача!

Тъп, упорит и търпелив оказах се досега,

но понякога натежава ми това.

Искам сякаш малко да се отдам на лудостта.

Да изгоря в кладата на страстта.

Да полетя, дори и с демонски крила.

Нима без тези неща човек не губи идентичността?

Е!Какво пък? Може и да сгреша,  

но след това да се преродя,

като феникс от пепелта.

А кой каза, че в греха няма светлина 

и лошо е да си от тъмната страна?