Слънчице, пак с теб ще си полафя.
Може даже да ти се оплача!
Тъп, упорит и търпелив оказах се досега,
но понякога натежава ми това.
Искам сякаш малко да се отдам на лудостта.
Да изгоря в кладата на страстта.
Да полетя, дори и с демонски крила.
Нима без тези неща човек не губи идентичността?
Е!Какво пък? Може и да сгреша,
но след това да се преродя,
като феникс от пепелта.
А кой каза, че в греха няма светлина
и лошо е да си от тъмната страна?
© Красимир Цуцов All rights reserved.