Брат и сестра

танцуват в самота...

В тъмата на нощта,

под лунна светлина,

танцуват в самота

брат и сестра...

Гора...

и в гората – сенки,

между сенките – лъчи, дъга,

а в дъгата-облаци сребристи.

Трептящ камбанен звън

и шум на молещи очи,

и вик,

и стон

от мъка и от сладост

и после...

грозна тишина.

Ръка вплетена във друга

и шум на безнадеждно молещи очи...

"Ще бъдеш ти до мен, нали?"

Мълчи..

и шумът обгръща ни безбрежно

само аз и ти,

съвсем сами,

в тъмата на нощта,

под лунна светлина

танцуваме, обгърнати в сладка самота.

Толкова е мрачно,

а такава топлина облива

очите ми, ръцете ми, косите ми.

Поглед вперила бездънно в твоя,

губя се и пак се преоткривам

и се лутам,

наслаждавам се,

разхождам се

бавно и полека

като дете с балон в ръка,

поело неизбежно своята пътека,

наречена "съдба"..

И виждам аз искри,

лъчисти и сияйни.

Протягам аз ръце към тях

да ги докосна за минутка,

да усетя блясъка им върху кожата си

и настръхвайки да се омайвам;

да потъвам надълбоко

в сладостта на моя блян

и заспивайки, да се събуждам

в новия си свят

пъстър и потаен.

Тъмнина.

Чува се само грозна тишина,

а спокойствие в мрака

изгаря нежно моите вени.

Очи,

отворени широко

и дъх

за тебе зажаднял.

Пляска със криле

птица нависоко...

"Кога ще мога да те зърна пак?"

Гора...

и в гората сенки.

Трептящ камбанен звън

и шум на безнадеждно молещи очи,

ръка вплетена във друга...

на света сме само аз и ти!

Малкият ни, скромен, но уютен свят,

домът на нашите мечти,

в който вечно ще бъдем само аз и ти-

брат и сестра,

потънали в греха!

В тъмата на нощта,

под лунна светлина

танцуваме във самота

аз и ти -

брат и сестра...