4.12.2009 г., 13:40

Изкусителката

681 0 0

В косите си вплела житата

с два изумруда - очи -

плачеш - вече познала лъжата,

че обичана можеш да си...

Хайде, поплачи си - олеква -

щом в думите вярваш - боли.

И в сърцето навярно отеква

викът на разбитите твои мечти...

А кой ти бе казал, че може

любов да постигаш с любов?

Гледаш го с поглед тревожен,

а той за сцени на обич не е готов...

Шепна ли рими в ухото ти?

И ти целуваше нежно ръка?

И ти му повярва? Горкото ми!

Как те е лъгала тая празна душа?!

Но ти ще се стегнеш накрая -

ще накажеш лъжата с лъжа,

само че него ли ще излъжеш - не зная,

или друг, който все пак няма вина?

Поплачи си сега, помисли -

кой колко откраднал е не пресмятай!

И, дори, когато най-много боли,

ще се научиш да затваряш вратата.

Ще се научиш, че няма 'риплей'

и че никога връщане няма;

ще се научиш да казваш 'Не смей!'

и чак тогава ще станеш голяма.

А днес ти си все още дете

и по детски подхващаш се с всичко,

затова все още отвътре боде

тази рана, оставила те сред нищото.

И ще минат бързо годините сиви -

ще си спомняш навярно за мен -

сред сто приятелки - кучки ревниви,

ще се окажеш в приятелски плен...

И тогава спомни си, че трябва

да изправиш високо глава -

че приятелката най-много ограбва

и от нея най-боли след това...

Ще пораснеш сред сиви надежди,

ще се радваш и на чужди ръце,

но със лоши очи не поглеждай

момичето, дето мъжа ти влече.

Тя ще е още девойче с плитки,

както ти в тази изминала нощ,

и едва ли ще знае лъжливи преструвки

и сигурно ще потърси любов...

Но ти ще простиш ли на нея -

този грях, дето и във тебе боли?!

Аз да ти простя ли? - Ах! - Не умея !

Изтрий си сълзите и си върви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...