Лепидоптерия
104 резултата
- Защо си се втренчил така в Слънцето?! Ще те изгори, ще те състари... – попитал Плевелът един Слънчоглед. – Твоите приятели също са го зяпнали, сякаш никога не са го виждали! – продължавал да мърмори Плевелът. – Светът се е побъркал! Вместо да се свреш на сенчица, да се отпуснеш, тук в ниското, къд ...
649
2
... В едно далечно царство всяка година празнували Ден на Лъжата. Този празник станал толкова известен, че от всички краища на света заприиждали хора, да го почетат. Толкова много народ идвал, че празнуването на Лъжата станало целогодишно, царството добило ново име – Лъжеландия. Та и поданиците му т ...
1049
Какво ли мъти ù главата,
в греховни постели разлистена?
Мак връз челото, нектар по устата
лъжовна, любовна и искрена...
Дрехите сваля – есен същинска – ...
в греховни постели разлистена?
Мак връз челото, нектар по устата
лъжовна, любовна и искрена...
Дрехите сваля – есен същинска – ...
595
1
1
Не рисувай връз мене икони -
аз не ставам за бяла стена.
Мен не ме догонват сезоните.
Аз съм Демон с лице на жена.
Лик връз себе си не изписвай, ...
аз не ставам за бяла стена.
Мен не ме догонват сезоните.
Аз съм Демон с лице на жена.
Лик връз себе си не изписвай, ...
608
Ъгълът мълчеше, потънал в тъмнина. Той беше специален, защото събираше в себе си всичко онова, което се свършваше със стените и пода. Ъгълът беше техният център, допирна точка и комуникация. По принцип той живееше на границата между песимизма и оптимизма – винаги беше малко затъмнен, но и винаги уст ...
721
1229
1
Не ми звъни! Не искам да те чувам!
Сега със теб сме толкова далече...
Не шепна името ти, а наум те псувам.
Ръцете ти до моите не искам вече.
Не ми звъни, дори и да те провокирам. ...
Сега със теб сме толкова далече...
Не шепна името ти, а наум те псувам.
Ръцете ти до моите не искам вече.
Не ми звъни, дори и да те провокирам. ...
736
1
… Помня погледа в очите ти – една небивала страст, която струеше от блатистия им цвят и накъдрените ти от желание вежди. Помня още розовия профил на устните ти, леко отворени, и блясъка на посребрените ти слепоочия. Помня онзи миг, така, сякаш бе вчера и ме изпълват едни талази от странни вълни, едн ...
1525
Глъчката от дипломирането още не беше стихнала, когато бащата на Мишо сложи ръка на рамото му. Младият полицай го погледна учудено. Тежките вежди на този баща сякаш се бяха надвесили над очите му като облаци. Такива често ги беше виждал младежът, от времето когато и баща му бе бил полицай, когато сл ...
861
Нали си онзи, който ме ревнува?!
И нали си онзи, който ме обича?!
Защо тогава моето сърце само тъгува
и твойто име в мрака пак изрича?
Нали си онзи, който в сънищата викам?! ...
И нали си онзи, който ме обича?!
Защо тогава моето сърце само тъгува
и твойто име в мрака пак изрича?
Нали си онзи, който в сънищата викам?! ...
694
Очите ми камбана са – звънят –
дали ще срещнат твоите в мрака?
И срещат ги, а те защо ли си мълчат?
Не знаят ли, че точно тебе чакам?
И пламват в огнен вихър като луди ...
дали ще срещнат твоите в мрака?
И срещат ги, а те защо ли си мълчат?
Не знаят ли, че точно тебе чакам?
И пламват в огнен вихър като луди ...
915
2
Житни нивя пред очите ни длани пилеят.
Лято е, време безветрено, жега пламти…
В ръцете ни, вплетени, думи мъждеят
и страст непоискана в душите жари…
Скрити от погледи, думи потайничко роним. ...
Лято е, време безветрено, жега пламти…
В ръцете ни, вплетени, думи мъждеят
и страст непоискана в душите жари…
Скрити от погледи, думи потайничко роним. ...
895
1
779
1
Аз съм войник. По душа съм войник. И вярвам, че има и други от моя вид, които преструвките, лъжата, лицемерието и подлостта не са успели да клонират в матриците си. За нашия вид трябва да се знае малко. Ние живеем в битките си и това, което печелим от тях, просто обичаме. И как само обичаме! Обичаме ...
758
Боса към тебе вървя -
облечена с вятър и с коси от любов
огън в ръцете държа -
вземи го, когато бъдеш готов...
облечена с вятър и с коси от любов
огън в ръцете държа -
вземи го, когато бъдеш готов...
653
Търся си мъж – софиянец, висшист,
oбезпечен, интелигентен и нежен,
работлив, креативен и напорист,
ерген, но да не е небрежен.
В замяна отдавам вярност до гроба – ...
oбезпечен, интелигентен и нежен,
работлив, креативен и напорист,
ерген, но да не е небрежен.
В замяна отдавам вярност до гроба – ...
1393
6
Много, много отдавна, още преди началото на времето, когато ден и епоха били наричани с едничката дума йон, на света са появили дърветата. Те израствали бавно, вплели нозе в дълбините на земята и опрели красивите си корони в небето. Щом застудеело и завалявали първите есенни дъждове, дърветата се на ...
1441
2
Имало едно време един мъдрец на име Гор. Той живеел самотно в самото сърце на гората, сред вековни дървета с огромни дънери и непроходими от обикновен човек храсталаци. Така годините се изнизвали и времето обикаляло неусетно своите невидими кръгове. Много отдавна, може би вече от няколко века, при Г ...
839
Ранена е птицата в мене -
крилете прекършени тлеят;
вече и нощем, и денем
без думи очите мъждеят.
Ранена е мойта надежда - ...
крилете прекършени тлеят;
вече и нощем, и денем
без думи очите мъждеят.
Ранена е мойта надежда - ...
840
2
Далеч е пътеката на усмивките.
Далеч е и първият трепет по теб.
Стягат ме само студени завивките -
липса е твоята близост за мен.
Приятел ли беше, или пък - не?! ...
Далеч е и първият трепет по теб.
Стягат ме само студени завивките -
липса е твоята близост за мен.
Приятел ли беше, или пък - не?! ...
719
1
А толкова ми е дълбока пропастта!
И толкова примамливо сега ме кани...
Дали към дъното ù искам да летя
в мига, когато ще съм пеперуда - знам ли?!
А плитък бе животът ми насреща ù, ...
И толкова примамливо сега ме кани...
Дали към дъното ù искам да летя
в мига, когато ще съм пеперуда - знам ли?!
А плитък бе животът ми насреща ù, ...
733
6
606
Великолепна си
в своето мълчание
на пренебрегната съпруга -
достоен войн
във недостойна битка. ...
в своето мълчание
на пренебрегната съпруга -
достоен войн
във недостойна битка. ...
959
6
Закачулената
...Колата летеше с бясна скорост по мокрия път към дома. Всеки ден тези дълги километри се изтъркулваха изпод колелата ù ту сухи и приветливи, галени от слънцето и вятъра, ту мокри и тъжни под минорния напев на лошото време. Бързане – постоянният бяг на живота се сливаше със скоростта н ...
...Колата летеше с бясна скорост по мокрия път към дома. Всеки ден тези дълги километри се изтъркулваха изпод колелата ù ту сухи и приветливи, галени от слънцето и вятъра, ту мокри и тъжни под минорния напев на лошото време. Бързане – постоянният бяг на живота се сливаше със скоростта н ...
938
Докосни очите ми с твоите,
по-първично и по-грубо от всякога,
да се срещнат, случайно, посред завоите
на някакво време, очаквано някога...
После отмести поглед забързано, ...
по-първично и по-грубо от всякога,
да се срещнат, случайно, посред завоите
на някакво време, очаквано някога...
После отмести поглед забързано, ...
932
1
Тази вечер не изгарят звездите.
Блещи се само обла луната.
Парят въглени във очите
и стъпват на босо краката.
Ритъм от шепот греховен ...
Блещи се само обла луната.
Парят въглени във очите
и стъпват на босо краката.
Ритъм от шепот греховен ...
851
7
Смуглите очи на вечерта се процедиха в нея, сляха се с тена ù и се вплетоха в черните снопове на косите ù. Светлините на рекламите проблясваха върху лъщящите ù устни – плътни и чувствени, които блестяха повече от безизразния ù поглед. Деколтето ù бе разтворено до дъното на душата ù, полата – едва пр ...
942
6
~ Пролетното почистване! Пролетното почистване! - радваха се чашите от стъклената витрина в Голямата къща. Бяха видели как Старата дама внася парцалите и почистващите препарати към тяхното местенце в дома, а и слънчевите лъчи, които от няколко дена се плъзгаха по тях, им бяха подсказали предстоящото ...
1399
2
Защо не опиташ да долазиш до мене?
Аз мога и ще те чакам като скала -
Ще стърча многолика – аз камък огромен,
Омразен и грозен - над тази земя...
Но ти се домогвай до мене – лази! – ...
Аз мога и ще те чакам като скала -
Ще стърча многолика – аз камък огромен,
Омразен и грозен - над тази земя...
Но ти се домогвай до мене – лази! – ...
678
4
... Ще търси я, дори и след живота...
Не истината - тази многолика кучк@!
Ще търся болката, която със охота
връз душата ми остави сини смучки...
Не истината е реалността ми вече - ...
Не истината - тази многолика кучк@!
Ще търся болката, която със охота
връз душата ми остави сини смучки...
Не истината е реалността ми вече - ...
655
Ето, сега! Прережете ми вените!
Остри тръни под ноктите ми бодете!
Първа съм в редицата на презрените,
та очите ми с наглостта си да избодете!
От тялото късайте сочни парчета, ...
Остри тръни под ноктите ми бодете!
Първа съм в редицата на презрените,
та очите ми с наглостта си да избодете!
От тялото късайте сочни парчета, ...
699
Днес съм птица. Във полет.
Вчера бях в черупка - яйце.
Днес съм предвестник на пролет.
Вчера бях само дете.
Уж са поредни дните от календара, ...
Вчера бях в черупка - яйце.
Днес съм предвестник на пролет.
Вчера бях само дете.
Уж са поредни дните от календара, ...
646
4
Незримите очи на вечерта сякаш се бяха втренчили в нея. Тя усещаше, че един друг магичен свят се опитваше да измести вниманието ù към себе си. В този свят невъзможни неща нямаше. И Ая му се отдаде напълно.
Не можеше и не искаше да се бори с него. Усещаше го толкова близък и уютен, че протегна ръка к ...
Не можеше и не искаше да се бори с него. Усещаше го толкова близък и уютен, че протегна ръка к ...
1042
2
Тихо е. За първи път ми е толкова тихо!
Сега, когато с впряг безметежен сезоните
се понасят над нас като глутница кучета
и се хапят. Празни боботят вагоните
на нашия влак безадресен и бързащ, ...
Сега, когато с впряг безметежен сезоните
се понасят над нас като глутница кучета
и се хапят. Празни боботят вагоните
на нашия влак безадресен и бързащ, ...
648
Вечер, когато обсипят небето звезди
и луната помилва ги с нежна милувка,
под одеялото, сгушени тихо - аз и ти -
споделяме вече брачни целувки...
А помниш ли нашето звездно небе - ...
и луната помилва ги с нежна милувка,
под одеялото, сгушени тихо - аз и ти -
споделяме вече брачни целувки...
А помниш ли нашето звездно небе - ...
870
2
Гласът ù още екне в каменните стъпала -
с писъка на осъзнатото; на смърт, на края...
Застигнала я беше този ден вдовическа съдба
(че който не е страдал - само той не знае...)
Очите ù потънали и притъмнели в лудост ...
с писъка на осъзнатото; на смърт, на края...
Застигнала я беше този ден вдовическа съдба
(че който не е страдал - само той не знае...)
Очите ù потънали и притъмнели в лудост ...
856
5
И пак вървя по тези улици забравени,
и пак съм тук, където времето е спряло.
Със звън запява пролетта в ноти шарени
и пак е слънцето в лицето ми изгряло.
Аз пак съм тук! Два щъркела гнездят ...
и пак съм тук, където времето е спряло.
Със звън запява пролетта в ноти шарени
и пак е слънцето в лицето ми изгряло.
Аз пак съм тук! Два щъркела гнездят ...
644
5
От чашата на твойте нощи
отпивам глътка уморена.
Какво ни готви утрото, че още
душата ми се стяга съкрушена?
Какво, какво ли ще роди денят? ...
отпивам глътка уморена.
Какво ни готви утрото, че още
душата ми се стяга съкрушена?
Какво, какво ли ще роди денят? ...
624
По кея плачат есенни листа,
от вещ художник нарисувани
и носят тягостната красота
на нашето нечакано сбогуване.
И като филм със кадри ярки ...
от вещ художник нарисувани
и носят тягостната красота
на нашето нечакано сбогуване.
И като филм със кадри ярки ...
618
3
Сега, когато съм звезда в безкрая
и те докосвам само в спомен тих -
едвам блещукаща съм вече, зная –
но по звездите ти изпращам стих.
Защото знам, чрез светлинката моя, ...
и те докосвам само в спомен тих -
едвам блещукаща съм вече, зная –
но по звездите ти изпращам стих.
Защото знам, чрез светлинката моя, ...
702
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
