Изкуство
Навярно винаги ще търся твоя образ
и мълчаливо ще се вглеждам във лицата…
Навярно винаги ще тръпна във очакване,
да срещна теб случайно във тълпата…
А все се чудя как ли ще постъпя,
когато аз случайно те открия?!
Ще заговоря ли или пък мълком
ще те отмина и ще си отида?!
Но как, кажи ми, да го сторя,
когато толкова съм те желала,
ден и нощ сънувала, мечтала
до теб да бъда, с теб... и да се боря
за туй, което ще е помежду ни…
Навярно сигурно така ще бъде…
Ще се усмихнем нежно и дори
случайно ти ще ме докоснеш,
случайно после ще се извиниш…
Но аз душата си не ще залостя!
И, напук на всякаква случайност,
напук на срам и на приличие,
ще те прегърна смело и нарочно
ще те целуна страстно, непривично!
Ще впием устни, жадно ще се слеят
в едно души, мечти и чувства!
Сърцата ни, ликувайки, ще пеят,
сякаш творят едно изкуство!
Изкуството, че някому си нужен
в този живот тъй труден и суров,
изкуството, че всеки е заслужил
да преоткрие себе си и своята любов!
30.05.2008г., гр. Велико Търново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
