Тъжна и ранима е душата на поета,

той рисува с красотата на своята тъга

и любовта му насила заради изкуството отнета. Поетът е удавник, търсещ неподадена ръка.

Той плаче със стихове за всяка страдаща душа

и като капещите сълзи ,

се подреждат думите по белите листа.

Сякаш той тъжал е с теб за всяка обич бивша. Сякаш и него го е боляло на същите места.

Тъмна, мрачна е душата на поета

и носи свойто тежко бреме - да превърне в цвете потъпкания стрък от болка и с утеха

да топли нечия душа в това студено време. МК