21.11.2006 г., 17:37

Изкуството

800 0 2

Няма я вече Гранада!
Останах аз.
По риза,
сред мръсните камъни.
Изкуството да печелиш!?
Изкуството да губиш!?
Изкуството, да си по-жив -
от живите.
По-мъртъв -
от мъртвите..
Няма я вече Гранада!
Останах аз.
Гол със честта си.

Ще гориш ли
само със мен
в СОЛЕАРЕС?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре си схванал. Нали все пак следва да се и чете и слуша и друго, освен тукашното. Сега малко пояснения, но всеки би могъл да си ги направи при желание.
    Канте Хондо - това е преди фламенкото. Лорка пише , че канте хондо е първично, най близко до корените. А кой по-добре от Лорка е предал усещането на един байлаор?
    есть танцы, исполняемые под "канте хондо" - "глубокое пение", самый древний музыкальный пласт, возникший гораздо раньше фламенко и окрашенный "таинственным цветом первобытных эпох". Это солеарес, канья, сигирийя, мартинете, где "байлаор" словно бросает вызов судьбе, и танец становится ритуалом, магическим действом.
    Но какво ли говоря , когато апелът е към " премерено чувство"?
    Благодаря!
  • Доколкото схващам, някаква препратка (от)към Лорка и фламенкови ритми.
    Заради категоричността, която се изплъзва тук и сега (пък и тогава, там).
    Много зареждащо!
    Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...