21 нояб. 2006 г., 17:37

Изкуството

802 0 2

Няма я вече Гранада!
Останах аз.
По риза,
сред мръсните камъни.
Изкуството да печелиш!?
Изкуството да губиш!?
Изкуството, да си по-жив -
от живите.
По-мъртъв -
от мъртвите..
Няма я вече Гранада!
Останах аз.
Гол със честта си.

Ще гориш ли
само със мен
в СОЛЕАРЕС?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре си схванал. Нали все пак следва да се и чете и слуша и друго, освен тукашното. Сега малко пояснения, но всеки би могъл да си ги направи при желание.
    Канте Хондо - това е преди фламенкото. Лорка пише , че канте хондо е първично, най близко до корените. А кой по-добре от Лорка е предал усещането на един байлаор?
    есть танцы, исполняемые под "канте хондо" - "глубокое пение", самый древний музыкальный пласт, возникший гораздо раньше фламенко и окрашенный "таинственным цветом первобытных эпох". Это солеарес, канья, сигирийя, мартинете, где "байлаор" словно бросает вызов судьбе, и танец становится ритуалом, магическим действом.
    Но какво ли говоря , когато апелът е към " премерено чувство"?
    Благодаря!
  • Доколкото схващам, някаква препратка (от)към Лорка и фламенкови ритми.
    Заради категоричността, която се изплъзва тук и сега (пък и тогава, там).
    Много зареждащо!
    Поздрави!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...