3.04.2007 г., 10:28

Измама

1.1K 0 2
Едва сега осъзнах, че съм сама.
Разбрах, че животът ми е една лъжа.
Животът си бавно намразих.
Бягството дълго отлагах.
Сърцето обилно кърви,
от дълбоки рани всичко боли.
Тъмно е! В ъгъл стоя сама,
омраза студена полазва в моята душа.
Сълзите мокрят моето лице.
За Бога, аз съм едно самотно дете.
Да, дете, което вече няма сърце.
Аз съм един човек без лице.
Безутешно скитам сред пепел от мечти.
Без посока лутам се сред дъжд от клевети.
Ти със мен си ужасно жесток,
боли ме и да те разбера - не мога.
Ти държиш се с мен като с чужда.
Аз отчаяно от теб имам нужда.
Но ти всичко ми каза с две ледени очи,
а от твоите думи много боли.
Уж любовта ти ми показа, но лъгал си ме ти,
а най-лошото е, че страстно прегръщам тези лъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яничка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ехх...колко се доближава до мен това стихче
  • Живота е жесток скъпа!
    Но силният ,за това бил силен,защото можел да прости!
    Прости му,и продължи напред!
    поздравления за силния стих!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...