Едва сега осъзнах, че съм сама.
Разбрах, че животът ми е една лъжа.
Животът си бавно намразих.
Бягството дълго отлагах.
Сърцето обилно кърви,
от дълбоки рани всичко боли.
Тъмно е! В ъгъл стоя сама,
омраза студена полазва в моята душа.
Сълзите мокрят моето лице.
За Бога, аз съм едно самотно дете.
Да, дете, което вече няма сърце.
Аз съм един човек без лице. ...