13.07.2006 г., 21:52

Измама

1.2K 0 0
Мислих, че всичко бе истина,
че ти наистина по мен гориш,
но всичко се обърка, Господи,
какво аз ли сгреших?
Ти просто си се подигравал с любовта ми,
аз бях поредната ти жертва
и това ме наранява адски.
Всичко бе измама,
още не мога да повярвам,
лъгал си ме с насмешка,
че сляпо аз ти вярвам.
Но аз не те излъгах,
наистина теб обичах
и с истински чувства думите "Обичам те" аз изричах.
Незнам какво да изпитвам,
в душата ми горят смесени чувства,
но макар и да не искам
повече любовта в мен бушува.
Това че се подигра с мен явно не засяга,
защото да те забравя, не мога да направя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Джамбазова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...