14.07.2006 г., 15:32

ИЗМАМА

956 0 0

   Когато ти от мен си тръгна
   не можах да разбера
   с какво раздяла причиних,
   та обикна друга ти?

   Искам ти да се завърнеш,
   с нежни думи да мълвиш,
   грешката си да признаеш,
   да бъдем само АЗ и ТИ!

   Ти разби сърцето мое,
   ти отрови любовта ни.
   Не разбра ли чувствата ми?
   Остани, не си върви!

   Сън ли бе всичко това
   или ти с мен си поигра?
   Сляпо вярвала съм в теб
   и в любов, сладка като мед!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дори Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...