23.01.2010 г., 15:29

Измамен свят

712 0 2

В този илюзорен свят

С измами пълен и богат

Живееме се лъжем всички

Че сме свободни волни птички

В този пъстър шарен свят

Всеки смята се за цвят

А всички сме едни бодили

Настръхнали а уж сме мили

Питам се дали сме живи

Без Вяра без Надежда 

Без Любов

Без капка милост без вопъл

И без зов

Като балони пъстри с въздух пълни

Гърмим не може да летим

Като разпенени вълни

Разбити в крайбрежните скали

Нямат хората очи

Нямат и души

Ех илюзорен пъстър свят

На злоба завист си богат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!И имаме очи...и пак ще летим...
  • Има и цветове, които не са бодливи и отровни, трябва само да се намерят...
    Поздрав, стиховете ти винаги ме карат да се замислям...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...