В този илюзорен свят
С измами пълен и богат
Живееме се лъжем всички
Че сме свободни волни птички
В този пъстър шарен свят
Всеки смята се за цвят
А всички сме едни бодили
Настръхнали а уж сме мили
Питам се дали сме живи
Без Вяра без Надежда
Без Любов
Без капка милост без вопъл
И без зов
Като балони пъстри с въздух пълни
Гърмим не може да летим
Като разпенени вълни
Разбити в крайбрежните скали
Нямат хората очи
Нямат и души
Ех илюзорен пъстър свят
На злоба завист си богат...
© Любомир Деничин Все права защищены