Измамно е лятото
Измамно е лятото –
дъжд ми надзърта в очите.
Небе нажежено
припламва и дълго кънти.
Горчива, вината
сълзите си тежки разплита,
до вчера таена,
под мокри камшици пищи.
Вода до колене,
а устните в жажда изгарят
и споменът глъхне,
прозира в дъга от печал.
Гневът е смирен, но
прекършени клони се давят
във вадите мътни.
... и пътят се губи – под кал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
