* * * Измина юли
* * *
На баща ми
Измина юли.
Лятото се скрива във очите ми.
И август ме докосва със тъга.
Началото е.
И са дълги дните...
и са тежко-тягостни сега...
И те няма...
(Вече две години...)
Разговарям си със тебе аз сама.
Но децата ми ще помнят твойто име;
... ще го знаят техните деца...
И ще има кътче във сърцето ми -
твойто кътче - (там ми е добре).
Ще се вслушвам в твоите съвети...
... ще се уча да обичам като теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
