6.08.2009 г., 13:11 ч.

* * * Измина юли 

  Поезия
671 0 13

 

 

* * *

                 На баща ми

 

Измина юли.

                 Лятото се скрива във очите ми.

И август ме докосва със тъга.

Началото е.

                 И са дълги дните...

и са тежко-тягостни сега...

 

И те няма...

                 (Вече две години...)

Разговарям си със тебе аз сама.

Но децата ми ще помнят твойто име;

... ще го знаят техните деца...

 

И ще има кътче във сърцето ми -

твойто кътче - (там ми е добре).

Ще се вслушвам в твоите съвети...

... ще се уча да обичам като теб.

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??