Aug 6, 2009, 1:11 PM

* * * Измина юли

  Poetry
829 0 13

 

 

* * *

                 На баща ми

 

Измина юли.

                 Лятото се скрива във очите ми.

И август ме докосва със тъга.

Началото е.

                 И са дълги дните...

и са тежко-тягостни сега...

 

И те няма...

                 (Вече две години...)

Разговарям си със тебе аз сама.

Но децата ми ще помнят твойто име;

... ще го знаят техните деца...

 

И ще има кътче във сърцето ми -

твойто кътче - (там ми е добре).

Ще се вслушвам в твоите съвети...

... ще се уча да обичам като теб.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...