С един замах света ми преобърна,
изпълни го със хубави неща.
А после хукна. Чаках да се върнеш
и всичко да простя си обещах.
Но чувствам как изстивам като лава.
Превръщам се на ледена скала.
Защото любовта се уморява –
отива си, тъй както е дошла.
© Елица Ангелова Всички права запазени