Измислено ме гледа
Измислено ме гледа злата вещица,
от приказката детска, в малка книжка.
До нея тръпнещо, измислено стоеше
момченце със отронена въздишка.
Прелистената страница отмина
и друга се намести пред очите.
На нея в къщичка, в гора зелена
добрата фея ни чертаеше съдбите.
Триглавата ламя измислено откъсна,
поредна златна ябълка и я отнесе.
Юнакът, дето трябва да я пази,
все тъй измислен под дървото спеше.
Вълкът се чуди кой да си похапне.
Червена баба или седемте козлета.
А Кума Лиса гарвана прилъгва
за сиренце парченце, за душата клета.
Снежанка гледа седемте джуджета
измислени във приказка поредна.
Добрият принц със трепет я очаква
целувка първа, нежна и вълшебна.
Прелиствам страниците. Новите герои,
понасят ме във светове далечни.
Измислени са, мъничко наивни,
ала в сърцата ни останали са вечни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
