4.07.2013 г., 9:44

Измислици

743 0 7

Eдна усмивка много нежна
ме срещна днеска сутринта.
Почти изглеждаше небрежна...
Но в мен заблика песента
за всичките ни дни човешки,
за всяка сбъдната мечта,
за опростени ни грешки,
дори за дребните неща...
за всичките ни битки жалки
и лудата борба за власт,
за хоризонтите ни малки,
и за плача почти без глас...
за всички вещи непотребни,
за злобата и алчността,
и за душите, твърде дребни,
за да усетят щедростта...
Една усмивка много мила
случайно срещна ме, а виж
каква безкрайна сила има!!!
Кураж напред да продължиш!!!

Р.Д.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...