Измислям си сънища
Все по острите ръбове лягам,
да прогоня самота и разлъка.
Нещо все не достига да дишам
и се давя дори и във капка.
И да пея не мога, цвърча,
като пиле от гнездо изпаднало.
Не пораснаха моите крила,
а небето така е високо...
Затова си измислям все сънища.
В тях да мога да пея и дишам.
Само миг преди да се събудя,
мен крила ми израстват и литвам.
Стигам всички небета и слънцето,
и ми става и светло, и топло.
После, зърнала в стаята тъмното,
приземявам се с болка в сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
